Аз съм

Аз съм в центъра на океана
под най-тъмната, най-мрачната вода.

Аз съм в центъра на земните ядра
при пламъците буйни, при смъртоносна топлина.

Аз съм на върха на света
над къщи, над поля, над хора -
устрем непокорен и надежда светла,
това са моите крила.

Аз съм дъжд проливен,
аз съм огън вечен, древен,
аз съм вятъра студен.

Аз съм там, където скръб без жалост
опустошава хиляди сърца.
Аз съм там, където сладка радост
краси човешките лица.

Аз съм вяра свята, обич чиста.
Аз съм болката неизлечима,
аз съм слънчевата светлина.

Аз съм това, което съм.
Към края на света ше полетя
и пак ще се завърна.
Прах бях, в прах ще се превърна.

Нощ

Ръждясали и прашни,
Говорят ми стените.
Посърнала от сълзи мрачни
Нощта разплита си косите.

Потръпва плахо входната врата,
Олющена, притихнала, опозорена,
И кима леко на смъртта,
Дошла за моята душа осиновена.

Присяда мирно на перваза стар
И вперва поглед в мрака.
„Ела при мен, недей ме чака –
Сърцето ми е пуст хамбар,
Напразно времето за мен тиктака.”

Смъртта усмихва се без жал,
И тръгва си от моя дом.
Вятърът просвирва тъжен стон,
Пропит от кървава печал.

Островът

Островът

Безбрежно времето
Е океан от болка,
Във време тъжно и печално
На болест, глад и на убийства,
Едничък остров има...

Замръзнал остров всред безкрая
на смях, на радост и забрава
Единствен рай е този на земята.

Измамен рай с фалшиви хора
И уж щастливи те били
Нивга не проронили сълзи.
Но зная аз,че тез усмивки са фалшиви
И монотонност във живота им цари.
Как щастието си ти ще оцениш,
Щом не знаеш какво е да скърбиш?

Всред вечен блян е тъжно да живееш,
Щом нямаш ти причина да копнееш,
В изкувствен рай започваш да линееш.

Спомени

По сокаци стоманено сиви,
свисти студено скрежта.
Глух тътен е градският шум
на хора-сенки с побелели лица.
От родния ми дом не е останала следа.

А преди приятели тук имах,
не знаех що е самота
и смях и радост изпълваха деня.
А нощ по улиците скитах,
нехаех пред страха
и шарен, пъстър бе света.

Завърнах се пред родната врата,
отключих я със ключове ръждиви.
През мислите ми гарван прелетя,
донесе спомени от времето мъждиви.

В кънтяща тишина потънал е домът ми,
прашасали са старите ми вещи.
Паяци постелят ефирни завеси,
перелината на мойта самота.

Разлистих стария си дневник,
пропит от сълзи, хлипове горчиви.
Прашасъл е, а буквите са избелели,
но спомените ми са още живи
от бича на времето там посинели.

Игри

Хайде, нека поиграем.
Криеница, гоненица, лъженка дори -
признай, че всичките ги знаем.
Безобидните, детски игри.

Гоня те аз, а бягаш ми ти,
крием се пак сред безкрили лъжи -
звучи ти познато, нали?

Пинг-понг, пинг-понг,
това е опасна игра.
Пинг-понг, пинг-понг
и пак си ти наред.
Пинг-понг, пинг-понг,
без да поглеждам напред.
Пинг-понг, пинг-понг,
макар да знам -
любов към мене нямаш грам.

Думи?

Неловкото мълчание бе приковало въздуха в една точка. Очите му.
Щракването на запалка и мекото припукване на току-що запален тютюн изказаха всичко, което премълчавах. С цигарения дим глътнах дълбоко в мен всички страхове и притеснения. Не можех да прочета мислите му. Не знаех какво се крие в душата му.
Поглеждайки напред, в небитието, в главата ми щракна револверът, приготвен да ме простреля за пореден път.
Издишайки цигарения дим натиснах спусъка. Димът се кълбеше във въздуха, блещукайки на топлата светлина, когато там увисна едва отроненото от устните ми "Обичам те."
Тишината вледени сърцето ми, а времето забави своя ход, докато чаках нетърпеливо сладката болка от куршума. Все по-ясно го чувах как свисти към мен.
"Какво? Не те чух, извинявай..." промърмори той разсеяно. Затворих очи и си поех въздух отново. Но вече бях изстреляла всички патрони. "О, нищо... тананикам си."
"Потананикай и на мен!", усмихна ми се той, а аз се усмихнах горчиво, прошепвайки "Знаеш, че не обичам да пея."

The life goes on, you see
it was a good time, now it's in the past.
We used to run so wild, so free,
the years have gone so fast.
You've changed so much, my darlin'
the fire in your eyes is gone.
What have all these years done?
There's so cold ice between us, my darlin'.
What am I suposed to say?
Just walk your own way...
There's nothin',that can break the silence.
I'm leavin' you now,
and pleace, don't ask how.
I'll be fine, just like you.
The memories are still here
and i'll remember you
laughtin and cryin' with me here.